ИЗЧЕЗВАНЕ НА БЪЛГАРСКИЯ ЕТНОС

Напоследък все по-вече буржоазни анализатори с тревога сочат

като основен проблем на България демографската катастрофа и

изчезване с предимство на българския държавнотворчески

етнос, пред другите етноси.

Това на практика означава изчезване

на българската държава, като такава.

Мерките, които те

предлагат за справяне с този проблем са взети от другите

буржоазни държави в Европа и не са съобразени с българските

особености, поради което не намират приложение на практика.

Така проблемът се задълбочава без да намира решение.

Началото на този проблем беше заложен след 09.09.1944 г., със

започналото изграждане на всеобхватен държавен

/бюрократичен/ капитализъм, представен за социализъм, и

превръщането на всички средства за производство на

обществото в бюрократична собственост, а самите

производители в наемни работници и служители, създаващи

принадена стойност /печалба за господстващата в държавата

бюрократична финансовополитическа олигархия.

Същата, след 10.11.1989 г., вместо да следва обективния възходящ ред на развитие на обществените отношения, които изискваха

превръщане на бюрократичните средства за производство в

обществена собственост, ги превърна обратно в частна

собственост, като основа на по-нисшите частнокапиталистически

обществени отношения. Това доведе до унищожаване на тяхната

основна част и до лишаване на производителите от доход, а от

там до днешната демографска катастрофа. Образно, това е все

едно млад човек, достигнал мъжка възраст, да бъде натъпкан

отново в дрехи за юношеска възраст, с последвало дялане и

смаляване на тялото му, за да се побере в тях.

Резултатът би бил неговата смърт, какъвто се очертава да е и резултатът от връщане на частнособственическия капитализъм за българския народ.

За тази демографска катастрофа помогна и последвалото

предаване на българския народ и държава в колониална

зависимост на западната империалистическа олигархия,

обединена икономически в Европейския съюз и военно в НАТО,

от българската финансовополитическа олигархия, превърнала

себе си в колониална администрация на страната и в част от

европейската олигархия, а България в периферна територия,

подложена на непрекъснато ограбване и унищожаване. Така

българският народ днес се намери едновременно под социално

и под колониално империалистическо робство.

От цялото население на страната най-бързо изчезва водещият

най-образован и най-високо развит български етнос, поради

което и най-неприспособим към новите по-примитивни

обществени отношения у нас, установени след 1989 г., и най-

еманципиращ се в чужбина. Неговото бягство от страната,

безбрачие и отказ от създаване и отглеждане на деца, създаващи

богатство за буржоазията, при липса на сигурност в утрешния

ден, а оттам и абсолютно и относително намаляване са видимата

страна на резултата от тези отношения. Крайният резултат ще

бъде изчезването на българския етнос.

Спасяването на този етнос от изчезване изисква унищожаване

на социалното и на колониалното робство, в което той е поставен

чрез нова революция, която ще бъде едновременно социална и

национална. Социална, защото унищожаването на капитализма

означава унищожаване на империализма с господстващата в

него олигархия, и обратно, унищожаването на

империалистическата олигархия означава унищожаване на

капитализма. При днешните европейски и световни

икономически и военни обвързаности, това може да стане не

чрез напускане на западните икономически и военни съюзи,

както предлагат някои буржоазни политически партии и групи; не

чрез предоговаряне на условията за членство в тях, както

предлагат други такива, а чрез тяхното преустройство. Това

означава чрез обща борба на потиснатите народи в тях срещу

господството на обединената западна и световна

финансовополитическа олигархия. Така българският народ,

борейки се срещу социалното робство на своята олигархия,

едновременно се бори и срещу колониалното робство на

европейската и на световната олигархия.

За да оцелее българският етнос от изчезване, следва да бъде

заменен принципа за изграждане на буржоазното общество чрез

управление на присвояващата буржоазна класа, с принципа на

самоуправление на произвеждащата работническа класа, която

да се превърне в свободна от експлоатация класа. С това тя да

освободи всички класи от експлоатацията на буржоазията и да

изгради безкласово социалистическо общество. Смъкването на

буржоазията от власт и замяната на установените от нея

производствени, политически и социални отношения с такива

отношения на работническата класа, е пътят за унищожаване на

социалното и на колониалното робство и за изграждане на

безкласово социалистическо общество.

Тази замяна ще бъде осъществена когато, първо, поколенията,

живели и приели за норма управлението на обществото от

буржоазията и на установените от нея обществени отношения, си

отидат от този свят и тяхното място бъде заето от ново

поколение, за което това ще е анахронизъм. Самите условия на

живот, предизвикани от изменението на производителните сили

на обществото, ще заставят това ново поколение да направи тези

промени, ако то не иска да загине.

Второ, новото поколение ще

изгради нова, революционна политическа организация,

противостояща на всички стари, буржоазни политически

организации, която да застане начело на борбата за извършване

на тези промени. Тя да е партия на работническия социализъм;

на действителния комунизъм, наречен „марксизъм“, носител на

националния и на социалния патриотизъм.

Конкретно за България борбата трябва да е за непрекъснати

отстъпки на буржоазията от наложените от нея обществени

отношения в полза на българския народ, за ограничаване на

нейните пагубни действия върху него, без да престава

преследване на главната задача: унищожаване на буржоазния

обществен строй и замяната му с безкласов социалистически

строй, а с това спасяване на българския етнос от изчезване.

Тази

борба може да се ръководи единствено от революционната

марксистка партия, подкрепена в определени моменти от левите

дребнобуржоазни групи и партии.

05.2026 г. БМД - ЦИБО