ЗА ДА НЯМА ВЕЧЕ ФАШИЗЪМ И ЗА ДА Я ИМА БЪЛГАРИЯ

Участници в социалните мрежи в интернет продължават

да повтарят лозунга: „Никога вече фашизъм!“, без да

посочват какво е това фашизъм и какво трябва да бъде

направено, за да няма вече фашизъм. Така този лозунг се

превръща в една куха безсмислена фраза.

Фашизмът, по определението на марксистката

обществена наука, е открита терористична диктатура на

финансовия капитал. И тъй като финансовият капитал, е

производствено отношение между капиталистите,

работниците и средствата за производство, цел на което е

производството на принадена стойност, в неговият висш

империалистически стадии, то за да няма фашизъм не

трябва да има това производствено отношение, което се

опира на насилие и терор. Във външен план насилието се

изразява във войни, разрушения и заграбване на чужди

ресурси и пазари, във вътрешен в терор и ограбване на

собствения народ, водещо да неговата деградация и

изчезване. Така, както става днес в България.

Фашизмът може да взема различни форми и да се

превръща от една форма в друга, представяйки се под

различни наименования. В основата на това превръщане

стои смяната на формата на собственост на средствата за

производство, а от там на отношението между фракциите

на буржоазията и на начина на разпределение на

произведената принадена стойност между тях. Следва

смяна на буржоазните политически и социални

отношения. При фашизма тази смяна води до нарушаване

на съответствието между обществените отношения и

степента на развитие на производителните сили на

обществото и до разрушаване на голяма част от

последните. Така, както стана в България след 1989 г.

Фашизмът в България е познат под три форми:

монархофашистка; комунистическа и демократическа, в

съответствие с господстващата му форма в държавата, на

която страната ни попада в колониална зависимост през

годините на неговото съществуване: Германия; СССР и

САЩ и Западна Европа. Когато неговите противници

издигат лозунга :“Никога вече фашизъм!“, те обикновено

имат предвид монархофашистката му форма. Малцина са

тези, които подобно на Желю Желев, имат предвид и

комунистическата му форма, между които не виждат

голяма разлика. Последните, отхвърляйки тези две форми

на фашизма, прегръщат демократическата му форма,

заслепени от думата „демокрация“. След като опитаха от

демократическия фашизъм и видяха разрухата, която той

донесе на страната след установяването му след 1989 г.,

те, начело с Ж. Желев, започнаха да хленчат, че не били за

този вид демокрация, а за друга, без да са наясно каква е

тя. Тези борци против фашизма не разбират, че той е

единствено възможната демокрация за господстващата

буржоазна финансовополитическа олигархия и насилие

върху народа през стадия на империализма. Те не

разбират, че отхвърлянето на фашизъм означава

отхвърляне на капитализма и приемане на безкласовия

работнически социализъм, наречен още комунизъм,

изграден на принципите на работническата демокрация.

Така те десетилетия наред се въртят в омагьосан кръг, без

да виждат изход от него, водейки страната и народа към

разпад и изчезване.

Познатият лозунг от миналото: „Смърт на фашизма!

Свобода на народа!“, не е лозунг за премахване на

фашизма въобще, а за смяна на една негова форма с

друга. Народът е свободен само когато се самоуправлява.

Тогава той не създава доход и принадена стойност, които

се присвояват от буржоазията. Затова истинският лозунг

за унищожаване на фашизма е: „Смърт на фашизма!

Самоуправление на народа!“. Той е посочен още в

„Манифест на комунистическата партия“ от 1848 г.,

където е казано че само въоръжените и самоуправляващи

се общности от хора са свободни.

03.2026 г. БМД - ЦИБО

ИЗТЪКНАТИ ДЕМОКРАТФАШИСТИ В СЛУЖЕБНОТО

УПРАВЛЕНИЕ НА БЪЛГАРИЯ

Изтъкнатите демократфашисти Трайчо Трайков и Вяра

Тодева, доказали се като такива при предишното си

участие в управлението на България, със самоволното

разрушаване на паметника на Съветската армия, но не и

на паметника на Американските летци, отново са

назначени в днешното служебно управление на

държавата, единият като министър, другият като областен

управител. Това е кощунство, както с чувствата и паметта

на българския народ, така и с всички морални норми.

Паметникът на Съветската армия беше изграден от

признателния български народ за освобождаването на

страната от господстващия до тогава в нея немски

националсоциализъм и български монархофашизъм, и

недопускане настаняването в страната на британската и

на другите армии от участниците в антихитлеристката

коалиция. Благодарение на това държавата беше спасена

от разкъсване и унищожаване, каквото беше намерението

на английския премиер Чърчил и на други участници в

тази коалиция. По този начин България избегна нова

национална катастрофа и се запази като самостоятелна

държава, върху половината от българското землище,

останало от предните две национални катастрофи, под

управлението на монархофашистите, начело с Цар

Фердинанд Сакскобурготски, наследен от сина си Цар

Борис.

Така паметникът на Съветската армия се превърна в

символ за запазване на българската държава от

унищожаване. Неговото унищожаване от днешните

демократфашисти е символ на техният стремеж за

унищожаване на само съществуване на българската

държава.

Изграждането на паметник на Американските и на

английските летци от българските демократфашисти след

1989 г., които разрушиха град София и редица други

градове на България, унищожавайки повече от четири

хиляди души, е друг символ на техният стремеж да

унищожат държавата и народа в нея. Това не може да

бъде извършено от хора поради идейни убеждения, а

поради желание да се докажат като предани слуги на

новите си западни демократфашистки господари и да

получат право да станат част от колониалната

администрация на страната. С това право да се обогатяват

за сметка на разрушаването и на унищожаването на

българската държава и на българския народ.

Това, че такива хора са назначени за служебни

управници на страната и на народа е само доказателство

за същността на цялата управляваща класа и за задачите,

които тя е поела да изпълнява пред демократичната

западна финансовополитическа олигархия. То се разбира

от българския народ, което намира израз в нежеланието

му да участва в маскарада, наречен избори за буржоазни

органи на властта. В същото време българската буржоазна

интелигенция се спотайва и чака някой друг да свърши

нужната работа, не разбирайки, че след изчезване на

обикновения народ, който я издържа, и тя ще изчезне,

тъй като страната ни ще бъде заселена от чужди народи

със своя интелигенция.

03.2026 г. БМД - ЦИБО

Петър Йорданов