М Е М О Р А Н Д У М До: Конституционен Съд на Република България / или когато всички се кълнат да спазват законите, но никой не го прави /

М Е М О Р А Н Д У М

До: Конституционен Съд на Република България - Копие: Президент на Република България, Председател на Народното Събрание , Председател на Министерския Съвет на Република България

От: Иван Стойков Даракчиев, български гражданин

Относно: Престъпно отношение към Конституцията на Република България

Високоуважаеми магистрати, С настоящето искам да обърна вниманието ви към нарушения на Конституцията, които би трябвало да санкционирате незабавно, особено що се касае до спешното спасяване на българския лев.

Още в началото в Конституцията е дефиниран ранга на институциите: чл. 1, ал. 2 гласи “Цялата държавна власт произтича от народа...” Този пасаж постулира еднозначно щото всички други институции: Парламент, Президент, Магистрати, Министерски съвет... не могат да си присвояват прерогатива да ограничават, контролират и дори спъват провеждането на народната воля.

Което води до заключението, че от 1991 г. насам са налице безброй нарушения на Конституцията, по смисъла на прокарването на закони и/или поправки в Конституцията визиращи подобен саботаж на волята на суверена. Конституционният Съд би трябвало да уведоми нарушителите, че това са престъпления от най-висша степен, които някой ден ще докарат извършителите на подсъдимата скамейка на един Народен Съд, и че давност за такива престъпления не съществува – нито пък съществува смекчаващи вината обстоятелства от рода на “Тези преди нас ни сервираха това, ние нямаме избор и следваме...” Конституционният съд би трябвало да напомни на всички заклеващи се при встъпването в длъжност, че клетвата ги задължава да следват стриктно Конституцията, което означава, че ако открият нарушения от страна на предшественици, трябва незабавно да ги коригират – а ако не могат, да подадат оставка.

На кандидатите за управници трябва да се обясни, че встъпването в управленческа длъжност означава преди всичко поемане на отговорност – и когато това е свързано с клетва пред Конституцията, степента на отговорност е от най-висш характер!

Продължението на текста по-горе, “... Тя се осъществява от него непосредствено и чрез органите, предвидени в тази Конституция”, води до втория род престъпления от национален характер – не само властта не се осъществява от народа непосредствено, както вече посочихме, но и “предвидените органи” не я осъществяват.

Всеизвестно е, че България се управлява чрез директиви и заповеди отвън – от Европейската Комисия, от НАТО и САЩ, от чужди посланици и пр.

И тук опитите за оневиняване, защото “други са подписвали” нелегитимния Лисабонски договор, тези с НАТО и САЩ, и пр., търпят същия съкрушителен аргумент – вие сте се заклели да спазвате Конституцията, което включва и санкциониране на нарушителите преди вас!

Конституции подобни на тази на България имат десетки страни квалифициращи се като “Представителна Демокрация”.

Там, където липсват престъпните мероприятия, като тия у нас за контрол и подтискане волята на народа, упражняването й става по прост механизъм – петиция за плебисцит подписана от 3-5% от населението, или искане подписано от 3-5% от депутатите, или нота на Президента.

Дотук нищо различно от нашия случай, освен дето тези документи се представят за верификация и изпълнение на органите на Изпълнителната Власт, която след това насрочва и провежда референдума.

В заключение предлагам:

1. Конституционният Съд да уведоми официално споменатите институции за противоконституционната страна на тяхната дейност.

2. Конституционният Съд да инструктира Министър-Председателя да спре процедурата по ликвидиране на националната валута и замяната й с еврото.

3. Президентът на Републиката незабавно да подаде нота до Министерския Съвет с искане за провеждане на референдум.

Искрено ваш,

Иван Даракчиев

Бургас, 14.09.2025